..................................

Застудя  времето отвън!
Отново замириса на зима....
студения вятър изненадващо
прогони....
кървавите мисли!
Трудно е някак, но опитвам се
лошото да заменя с добро!
Застудя времето отвън, но
в стаята ми къмината тихичко гори!
Коледа е...и вълшебство красиво
се роди!

Подписа на затворника

Ето отново идват на проверка
при човека така осъден!
А той през своите студени
решетки... гледаше ги плахо!!
Всякаш с единствен въпрос,
просеше нищожна милост, но
вместо това....срещна погледа смръщен
на надзирателя:
Подпис!
Тук моля N6 !
Заповеднически изтри му мечтите той!
Затворника отдавна бе разбрал своята зла съдба..
Присъда доживотна без да е възможно
бъдеще отвън!

Аз и бъдещето

В стаята съм до моето легло!
Монитора отново загадъчно
ми се усмихва!
Загледах се в картина странна и в
нея себе си съзрях!
Плахо аз попитах:
Къде си бъдеще?!
С теб среща кога ще правим?!
Не...
не ме карай в очакване все
да те търся!
В тунел без изход не ме
изоставяй!

...............

Денят слънчев и топъл...
приветливо маха ми отвън!
С нежна усмивка подканя ме
да се кача по неговия светъл лъч,
за да потърся своята пътека!

Празен коридор

Вечерта...тя отдавна настъпи!
А отделението...?!
То не спи!
Тук там пациенти разни
се разкарват вглъбени в своите съдби!
Рядко това се случва, а след това...
празен коридор!
Всички в стаите се скриват мълчаливо
търсещи своите далечни несбъднати мечти!
Празен коридор, целият в бяло....пропит от мирис
на лекарства, болнична храна и
излъгани надежди!

Силно момиче

За нея сте чували много пъти!
Затворена в своята малка стая ....
сменяше маските във всеки
нейн ден!
Дните и минаваха доста скучно...далече
от действителност която си
беше само нейна!
За другите  тя си бе избрала специална
маска на....Силно момиче!
Защото така и се налага...
Живота така минава, без да може
тя да го разбере!
Но все пак...тя си бе
Силно момиче!

Вечна тъга

Аз може би не съм от този свят, а
и никога няма да бъда!
Разбирам трудно живота...
живея го ден за ден!
С половин надежда за очакване на доброто!
Със сърце изпълнено с тъга...
Вечна тъга...опиянена от алкохол
безпътие и самота!

Еднаквост

Като че ли се опитвам да се променя, но около мен всичко е...еднакво и някак пречи ми това! Като че ли...опитвам себе си да обедя че всичко ще се промени,но всичко в живота ми се повтря и стига се до еднаквост, която трудно мога да променя! И в безкрая така живея, без да разбирам ,,ЗАЩО?,,

Далечна

На тази пейка безмълвно аз стоя...
толкова далечна от света!
Уж съм на тази пейка и пия
си кафе, а делят ме векове от
действителността!
Далечна...в това се крие
целият ми живот!
Далечна...Непозната!
 Появила се от нищото и
търсеща безкрая!

Градът

Градът е затихнал облечен в светлини!

А аз...намирам се в болничната стая и мислено се питам?!

Смисъла какъв е....да съществувам?!

Толкова несъвършена-окована в системи........

Да!

И аз имам си мечти, но продължавам да живея в моя

малък затвор!

След като ме изписаха от болницата отново се прибрах

у дома.

Където честно да си призная не ми се стой а причините са много!

За съжаление това е живота ми...съдбата която не ми позволява

да разбера истински живота!

В очакване

Живота така минава...

В очакване!

Очакваме дните ни да станат по добри!

Очакваме...все нещо да се промени!

Очакваме...нашата любов

за да ни спаси от черната ни дупка!

Живота така минава...

В очакване на срещи и раздели!

Докато приключи цялата заблуда!

Играя...

Играя...
в различни роли!
Тоз живот така ме научи!
Е...предпочитах да
бъда друга, но уви не става!
И затова продължавам!
Да...играя...!
Но истинската си роля
 така и не можах да озня!

..........................

Боря се...какво да правя?!
Това го мога най-добре!
Мълча когато трябва...от това се изморих!!!
Опитвам се да бъда и корава, но само аз си знам
на каква цена!
Живота си тече...накъде отива?
Никой не разбира и кога
за миг той ще спре!
Боря се...това и ми остава за
да се спася от нищетата и да съм
войник на съдбата

Профила ми в stihove.bg

http://www.stihovebg.com

Моят профил в blog.bg

http://stics.blog.bg/?&page=8

Сезоните в душата

Сезоните в душата...

те се сменят постоянно!

Щастие

Нещастие

Вина

Обида

Надежда

Вяра и Любов!

А колко още има?!

Безкрай са и без начало!

Щастието ти носи топлина....

Нещастието студ и тъмнина.....

Вината с хладна тръпка по гърба ти броди.....

От обидата дъжда по теб вали и винаги 

мокър излизаш от калта....

Надеждата със слънчев лъч те гали и

за миг си тръгва тя......

А вярата  криле ти дава, но гръмотевица като с нож ги прорязва......

Любовта сладка е мъгла пред буря!

.................................

Път безкраен е живота!

Жива съм и аз, но имам ли пътека

по която да поема?!

Път безкраен е живота...по който несигурно

вървя!

Страхът нахално поправя си черния тунел!

А аз.........жива съм и лутам се като слепец

без посока!

Но дори и трудно не се отказвам от своето щастие

 наречено с твоето име...

любов!

.................................

В късния следобед
просто...
Липсваш ми!
И мълчаливо отпивам от
кафето си, а мястото
до мен за теб е винаги запазено!
Сега то е празно.....
В късния следобед
просто...
Мисля си?!
Къде си?
Сам ли си?
Не искам да съм се излъгала
в думите толкова сладки
Обичам те!

.....................

Студът леко се провира през
прозорците замръзнали на
стаята и
зверски дере ръцете ми!
Снега....бавно на снежинки
облича в бяло двора!
Зима е...все пак и
си личи!
Но  страшно няма!!
Нали у дома съм си...
В моя свят винаги е топло,
дори понякога да е
болезнено празен и еднакъв!

Жена с две лица

Аз съм жена с две лица!
Ту добра, кротка...обичлива!
Ту зла,проклета...непримирима!
Жена с две лица?!
Избор нямах......
Живота маправи ме такава!
Слагам маската на фaлшиво щастие,
но когато сама със себе си остана я
махам бързо и
отново истинска оставам със
своите мечти несбъднати!
Сърцето ми кърви и насила
превръщам се в вампир...
кръвта му да спра! 

Виното

За кой ли път...

оставам сама  със себе си и

боли!

Продължава да боли жестоко, но

аз мълча и наливам си 

до горе чашата с виното червено!

Виното...

то изтрива всичко...

болката ще спре!

Но това ще е за кратко! 

Kато за начало...една моя мисъл

Студени жени няма!
Има жени, които искат да
 запалят пламък, а отсреща
им стои фас

Моите забавни картинки в цветове