Далечна

На тази пейка безмълвно аз стоя...
толкова далечна от света!
Уж съм на тази пейка и пия
си кафе, а делят ме векове от
действителността!
Далечна...в това се крие
целият ми живот!
Далечна...Непозната!
 Появила се от нищото и
търсеща безкрая!

Градът

Градът е затихнал облечен в светлини!

А аз...намирам се в болничната стая и мислено се питам?!

Смисъла какъв е....да съществувам?!

Толкова несъвършена-окована в системи........

Да!

И аз имам си мечти, но продължавам да живея в моя

малък затвор!

След като ме изписаха от болницата отново се прибрах

у дома.

Където честно да си призная не ми се стой а причините са много!

За съжаление това е живота ми...съдбата която не ми позволява

да разбера истински живота!