Празен коридор

Вечерта...тя отдавна настъпи!
А отделението...?!
То не спи!
Тук там пациенти разни
се разкарват вглъбени в своите съдби!
Рядко това се случва, а след това...
празен коридор!
Всички в стаите се скриват мълчаливо
търсещи своите далечни несбъднати мечти!
Празен коридор, целият в бяло....пропит от мирис
на лекарства, болнична храна и
излъгани надежди!

Силно момиче

За нея сте чували много пъти!
Затворена в своята малка стая ....
сменяше маските във всеки
нейн ден!
Дните и минаваха доста скучно...далече
от действителност която си
беше само нейна!
За другите  тя си бе избрала специална
маска на....Силно момиче!
Защото така и се налага...
Живота така минава, без да може
тя да го разбере!
Но все пак...тя си бе
Силно момиче!

Вечна тъга

Аз може би не съм от този свят, а
и никога няма да бъда!
Разбирам трудно живота...
живея го ден за ден!
С половин надежда за очакване на доброто!
Със сърце изпълнено с тъга...
Вечна тъга...опиянена от алкохол
безпътие и самота!