Слънцето през май

Слънцето отново сутрешно погали

моите прозорци...

все едно тихо ме подканя:

Ела поразходи се с мен!

Желанието познато се пробуди...

да тръгна с него по незнаен път!

Слънцето през май...

бавно стопля стеблата на

бездушните цветя и

птички покрай тях задружно пеят!

А аз останах си сама...

нямах крила към слънцето да полетя!